Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2008 11:07 - Обект, принципи и методи на социалната работа
Автор: polinastavreva Категория: Технологии   
Прочетен: 14666 Коментари: 0 Гласове:
1



Обект, методи и принципи на социалната работа
д-р Полина Ставрева, ТУ - Варна

І Методи на социалната работа
                  Методите са онази част от социалната работа, която дава отговор на въпроса “по какъв начин тя се извършва”. За тази цел е необходимо да се познават особеностите на всеки социален риск, за да се определят потребностите от съответните познания на работа. Необходимо е още да се определят основните принципи и правила, от които да се изхожда. Като се прибави към това своевременното провеждане на социалната работа, може да се определи очакваната ефективност от нейното провеждане.
                   Методите на социална работа не са разработени веднъж за винаги. В съответствие с развитието на цялата социална система те също се изменят, усъвършенстват. Всичко това заедно означава, че се развива квалификацията на социалния работник и социалния педагог.
Социален работник и социален педагог са две професии, които са много близки и имат много общо. Все пак те имат и някои различия помежду си. Самото наименование социална педагогика означава, че се извършват социални дейности с педагогическо предназначение. Това не значи, че те се ограничават само в сферата на образованието. Известно е, че възпитателна работа и социална профилактика се извършват почти през цялата продължителност на човешкия живот, включително в домове за социални услуги и институции за излежаване на присъди.
                   Социалната работа има по-широка сфера на обхват в осигуряване помощ на социално незащитени или малко защитени групи, семейства или лица. Много автори приемат, че социалната работа включва в себе си социалната педагогика. Има основание за известно тясно професионално разграничение, което идва от по-специалната педагогическа подготовка на социалния педагог. Независимо от това тези специалисти могат взаимно да се заменят в работата си, да помагат на хора и групи в социален риск, включително и за изменения на общественото им поведение.
                   Социалният обект стои в центъра на вниманието при социалната работа, определяйки в голяма степен спецификата на подходите на социалната работа към него. Следователно, обектът в никакъв случай не следва да се разглежда като пасивната страна във взаимоотношението субект-обект на социалната работа.
                   Под социален обект се разбира лица, група от лица, семейства или друга обособена общност от хора, които се намират в един или друг социален риск (може и съчетание от няколко социални риска) и за които е необходимо да се осигури социална защита. Социалните обекти се различават не само по вида и степента на риска, от който са засегнати, но и по възраст, социален и семеен статус, притежавано или не българско гражданство и др. Даже в рамките на един вид риск, например - някакво увреждане - обектите могат да бъдат с много съществени различия: възрастови, степен на инвалидност, по материален статус, с близки родственици или без такива. Посочените специфики налагат различия в подходите и методите на социалната работа.
                    Когато се говори за принципи в методите на социалната работа, не би следвало те да се смесват с принципите на социалната политика. Последната е нещо фундаментално и част от структурата на обществото, затова и нейните принципи са много по-фундаментални. Социалната работа е призвана да допринася за реализирането на целите и задачите на социалната политика. Това става чрез извършване на определени дейности. Затова и принципите й се отнасят до тези дейности и са значително по-конкретни. Разграничаваме следните основни принципи в социалната работа:
• Първи принцип на коректно взаимодействие между обект и субект. Успехът на социалната работа, постигането на поставените цели зависи в много голяма степен от коректното взаимодействие между двете страни на социалната работа. Клиентът е длъжен да съдейства на социалния работник, а последният трябва да вложи всичките си знания и умения при изпълнението на своите задължения.
• Вторият основен принцип е диференциране на социалните дейности и методите на социална работа в зависимост от спецификата на социалния риск и особеностите на клиента. Този принцип е с универсално значение за построяването на цялата система на социалната работа. На основата на него са специализирани и заведенията, в които се обслужват или настаняват лица с определен социален риск. Доколкото е възможно, се конкретизират и методите на социална работа.
• Третият ключов принцип е опазване на достойнството на социалните клиенти - лица, семейства или групи от хора. Този принцип се отнася до професионалната етика на социалните работници, която е не по-малко важна от професионалната им подготовка.
                   Принципите и подходите не изчерпват методите на социалната работа. Важна съставна част от тях са социалните техники (умения). Най-важните от тях са:
• първична социална диагностика на основата на представени документи, издадени от различни институции;
• снемане на социално интервю - чрез писмена анкета и вербално. Тази техника се прилага при клиенти в психическа и възрастова годност да дават адекватни отговори;
• събиране на допълнителна информация от други лица (ако това е необходимо и възможно);
• социален анализ - с тази техника се следят измененията, които настъпват в положението на клиента, както и факторите, които водят до изменения;
• поставяне на окончателната диагноза и формулиране на предложение за решение. Предложението се утвърждава или отхвърля от ръководителя на социалната служба.
• Мониторинг върху изпълнението на взетото решение.
                    Тук е мястото да се разгледат някои въпроси на превантивната социална работа, тъй като се отнася за повечето видове социални рискове. Изпреварващата социална работа е един общ метод, който се провежда от социалните работници главно с групи от хора и семейства, които се предполага, че са застрашени – те или децата им – от някакъв социален риск. Към тях се отнасят и бежански групи и семейства. Индивидуалната превенция не е подходящо да се прави с отделни лица, тъй като не е възможно да бъдат обхванати всички хора от всички възрасти. Освен това никое лице не знае предварително в какъв социален риск може да изпадне.
                    Въпреки че се признава превентавната работа за изключително важна, но на практика или се подценява или просто не се зная как да се провежда. За съжаление социалните служби почти не разполагат с нагледни материали /илюстрации, схеми, графики/, които са много необходими за груповата превенция. Затова много често се изпада в голя дидактика. В програмите за социално интегриране на ученици и групи бежанци задължително трябва да се включва поне един път седмично разглеждане на определен проблем за предпазване от един или друг социален риск. Добре би било да се канят специалисти по разглеждания проблем. На всяка цена трябва да се предизвика обсъждане и достигане до предложение как практически следва да се предпазват. Превенцията е водеща в социалната работа с групи и семейства.

ІІ. Методи на социалната работа с деца в риск
                  На потребността от социални грижи към детето изобщо се обръща внимание в Конвенцията на ООН за правата на детето (20.01.1989) и в българския Закон за закрила на детето (ЗЗД, ДВ, бр. 48 от 2000 г., последно изменен ДВ. бр. 59 от 20 Юли 2007г. ). В тях се съдържат най-важните социални и правни принципи, отнасящи се до защитата и благоденствието на децата. В Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ - ДВ, бр. 54 от 2002 г., изменен в бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г. също се отделя специално внимание на проблемите на децата-бежанци.
               Работата с деца клиенти на социалните служби трябва да се диференцира според конкретния или комплексния риск. По-нататък диференциацията може да бъде:
• безнадзорни деца;
• изоставени бебета в родилни домове;
• деца сираци;
• деца с психически увреждания;
• деца с физически увреждания;
• деца наркотично зависими;
• деца и юноши криминално проявени;
• деца в семейства при физически и сексуален тормоз и др.
                Децата от всяка изброена група се диференцират по възраст и по степен на социалния риск. Водещият принцип в социалната работа с деца е: възможно най-пълно и своевременно обхващане на децата в социален и/или здравен риск от социалните/здравните служби. Тук всеки пропуск, отлагане и недоглеждане може да има много тежки последствия.
                 Спецификата произтича от това, че децата са зависими икономически и социално от родители или роднини. Ако пък няма такива, остават необезпечени. Оттук възниква важна и трудна за решаване задача: къде да бъдат настанени деца в тежък социален риск - безнадзорни, сираци, при физически и сексуален тормоз в семейството и др?
                  При здравен риск - естествено е да се прилагат методите, характерни за здравеопазването, като особено значение има постигането на здравна рехабилитация. При тежък социален риск често се налага да се решава въпросът къде да бъде настанено детето. Другите задачи са: приучване към пълноценно социално общуване; посещаване на училище; решаване на въпроси за препитанието на семейството и др. По-сложни са задачите, когато рискът е комплексен - и социален, и здравен. Необходимо е да се определи кой от двата риска има водещо значение, за да се даде приоритет при решаването му. При всички положения трябва да се търси решение и на двата проблема.
Възрастта на децата в риск е важен момент за адаптиране на методите за социална работа към нея. Затова в някои случаи се налагат консултации с психолог.
                   Неразделна част от методите на социална работа е възпитателният елемент. При по-малките деца могат да се включат игрови елементи. При непълнолетните за постигане на социално интегриране приоритет получават методите за трудово възпитание и обучение в професия. Важен момент в социализаторската работа с деца е спечелване на доверието им. Методите за поощрение и наказание също трябва да бъдат адаптирани в зависимост от възрастта на децата. Тук социалните педагози за много подходящи. Те могат да помогнат за допълнително отработване на методите за работа с деца в различни видове социални рискове.
                   Много слабо е застъпена у нас превантивната работа за предпазване на децата от социалните рискове, защото тя се смята за задължение на родителите. Много недостатъчно у нас се търси тяхната отговорност. Децата бежанци могат да изпаднат в същите социални и здравни рискове, както и българските, но даже и по-често. Повече от 60% от лицата, поискали убежище в        България, са жени и деца. Когато пристигат поне с един родител, техните социални проблеми се решават заедно. Тогава грижите се поделят между родителите/родителя и социалните служби. Много по-сложни са проблемите, когато преминаващите границата деца пристигат без родители. Те могат да бъдат разделени на три групи:
• деца, които имат родители, но са дошли с бежанска вълна;
• деца сираци, пристигнали с някакви родственици;
• деца, пристигнали отначало сами, а по-късно пристигнали и техните родители единият или двамата).
                    Има основание да се приеме, че всички деца-бежанци се намират в стрес или в друг социален риск. Посочените три групи бежански деца съдържат някои социални специфики, които налагат да се изведат на-важните приоритети и намерят подходящите подходи.
За първата група – приоритет е издирването на родителите им и осъществяване на събирането им. Децата трябва да бъдат уведомявани за резултатите от полаганите усилия в тази насока. Докато се достигне до благоприятното решаване на проблема може да мине доста време. Затова втори, не по-малко важен въпрос е, къде да бъдат настанени тези деца, за да се осигурят всички грижи по отглеждането и възпитанието им. Най-подходящо е те да бъдат настанени в някои от домовете за деца, лишени от родителски грижи.. Разбира се, това трябва да бъде съобразено с възрастта и здравословното състояние на детето. Следващият въпрос е подбирането на подходящ настойник, който се назначава от ДАБ за всеки непридружен малолетен или непълнолетен бежанец. Върху изпълнението на неговите задължения като попечител също трябва да има контрол.
При втората група деца – деца-сираци, дошли с някакъв родственик най напред трябва да се разбере дали въпросният родственик желае и може да се грижи добре за тези деца. Ако социалният работник прецени, че не може да се разчита на него, тогава също трябва да се подбира подходящ дом за настаняване. Възможно е обаче родствениците да поемат такива задължения само докато им се реши въпросът за получаване на статут. И тук трябва грижливо да се подбира настойика, което е известна гаранция за по-добрата сигурност на тези деца. Възпитателите от ДОВДЛРГ би следвало да получават известни методически указания за спецификата на работа с деца-бежанци. При едно добро взаимодействие със социални работници от ДАБ и възпитатели от домовете могат да се разработят добри целеви програми за адаптация и интеграция на настанените в тези домове бежански деца. Тук е възможно да се наложи да работят с тях и психотерапевти, като се имат предвид кризисните ситуации, които преживяват тези деца.
               При третата група деца обикновено се осигурява сравнително по-бързо събиране с родителите. До тогава те също трябва да бъдат настанени в подходящо детско заведение. В него се работи с тях както с всички деца-бежанци. След събирането на семейството работата по социалната интеграция продължава съвместно за всички негови членове. Допълнителна работа може да се провежда за деца-ученици в учебни и извънучебни занятия.

ІІІ. Методи на СР с наркотично зависими лица
                Изхождайки от темповете, с които се разпространява употребата на наркотици, някои автори определят наркоманията за най-значимия рисков фактор на ХХІ век. Причините за все по-широката употреба на наркотични вещества могат да бъдат разпределени в няколко групи:
• невероятно големите печалби, получавани от световната наркомафия. Те дават
• възможност за подкупване на митничари, покриване на загубите, свързани с трафика и корумпиране на правосъдни и други структури;
• причини, свързани с откриване на трафика на дрога. Все още няма достатъчно надеждни средства за това;
• жестоката разправа с информаторите за разкриване на главните организатори на трафика и разпространението на дрога;
• причини от областта на възпитанието и социализацията на младите хора, поради което липсват градивни идеали, цели и интереси.
По непълни данни у нас има около 60-80 хиляди наркотично зависими лица (НЗЛ). Употребата на наркотици започва главно във възрастта на средното образование с тенденция за преминаване към основното. НЗЛ е това, което употребява някакво наркотично вещество, поради което има физическо или психическо привикване и е станало зависимо от него. Не разполагаме с данни от специални наблюдения какъв е процентът на НЗЛ. Най-важните цели в борбата срещу разпространението на наркотиците са:
• развиване на широко организирана превантивна работа чрез разясняване на негативните последици от приемането на дрога, за да се предпазят в максимална степен младите хора. Тук много голяма роля могат да играят медиите, училището и родителите;
• постигане на пълно обхващане на лицата в риск с наркомания от системата на лечение;
• повишаване на обществената нетърпимост към разпространението и употребата на наркотични вещества, особено сред децата и младите хора;
• повишено внимание и контрол от страна на родителите към извънучилищните прояви на своите деца и търсене на възможност за създаването им на полезни занимания.
                   Превантивната работа срещу наркоманията е една от най-важните. Чрез нея трябва убедително да се разясняват последиците от употребата на наркотици. Необходимо е електронните медии и пресата да имат постоянни рубрики, водени от най-добрите специалисти. Да се разкрива връзката между наркоманията и СПИН, между наркоманията и престъпността. Да се представя разрушителното  въздействие на наркотиците върху организма на човека. Добре е да се води открита дискусия защо не бива да се прави разлика между меки и твърди наркотици. Родителите трябва да бъдат много добре информирани за опасностите от изпадане в наркотична зависимост на децата им. Те следва да заемат своето отговорно място в борбата срещу разпространението на наркоманиите. На първо място е необходимо родителите да приучат децата си от малки да не приемат никакви дребни подаръци и лакомства от непознати хора и от по-големи деца. Второ не по-малко важно задължение е да следят за промяна в поведението на децата си в тийнейджърска възраст – повишена раздразнителност, отчуждение от близките си, загубване на интерес към уроците си, спорта и другите свои обичайни занимания, за убождане от спринцовки. След установяване на подобни признаци да се консултират с лекари психиатри.
                    С НЗЛ работят предимно лекари, специалисти в дадената област. Работата на социалните работници е първо организирането на превантивна работа в училищата, установяване на връзка с родителите на застрашените деца, а така също след завършване на лечението за стабилизиране на поведението на тези, които са се лекували от наркотична зависимост. Много от посочените методи на работа с НЗЛ се отнасят и за бежанци. Възможно е децата-бежанци да са по-застрашени от посягане към дрогата. Причините за това могат да бъдат:
• кризата, която преживяват от напускането на страната си, както и от евентуална раздяла с родителите си;
• непознаване строгостта на законите и реда на страната ни за пласмент и притежаване на дрога;
• изпадане в изолация от детска среда, което може да ги тласне към компанията на деца, поставили си задачата да ги зарибяват с дрога;
• родителите и настойниците им не винаги са подготвени за превантивни действия срещу употреба на дрога с подопечните им деца.
                      Тези причини показват, че е необходимо в програмите за интеграция на бежанците и за родителите и за децата да се включва широка информация за опасностите от въвличане на техните деца в групи, употребяващи наркотични вещества и пласиращи такива. Родителите и настойниците трябва да знаят, че те носят съответната наказателна отговорност по нашето законодателство, ако някой
от подопечните им малолетни и непълнолетни деца е свързан с разпространение на наркотични вещества.


ІV. Социална работа с бездомни лица
               Бездомността е самостоятелен социален риск, на който в европейските държави с развита социална политика се отделя специално внимание. Това е така, защото жилището е базово условие за развитието на отделния индивид, както и за нормален живот на семейството, отглеждането и възпитанието на децата. Бездомните хора са изключени от обществото, което означава, че самото общество ги обрича на висока степен на маргиналност. Поради липсата на постоянен адрес, тези хора не могат да бъдат регистрирани в социалните служби като крайно нуждаещи се, за да получават социални помощи.
                Бездомността в социалната политика е прието да се нарича жилищен проблем, който да се решава от провеждана жилищна социална политика. В Европейския съюз правото на дом да лица и семейства се разглежда в контекста на Европейската социална харта като право на бъдеще. У нас в социалната политика на държавно равнище не е включен въпросът за решаване на бездомността. Държавният жилищен фонд вече е разпродаден, а нови държавни жилища за социално подпомагане на нуждаещи се семейства не се строят. Според статистическите преброявания на жилищния фонд България е страна с висок относителен дял от семействата със собствено жилище, а в селата има неизползваеми домове. В същите наблюдение се посочва, че голяма част от този фонд е твърде износен и не отговаря на изискванията за противоземетръсна сигурност. Освен това значителна част от жилищата са маломерни и неподходящи за съжителстване на няколко семейства. С решаване на остри жилищни проблеми у нас са натоварени общините. По-големите градове разполагат с известен жилищен фонд. Същевременно усилено се извършва приватизация на общински жилища.
                 Много важен момент за интеграцията на бежанците в страната е осигуряването на жилище. Те имат законово основание. В ЗУБ е изрично посочено, че общинските служби трябва да настаняват бежански семейства в жилища с нормиран наем. Общините в градовете срещат трудности в това отношение. Това е конфликтен момент в интересите между български семейства, които с години очакват да се реши жилищният им проблем и тези на бежанците, получили вече статут за пребиваване у нас, но не разполагат с парични средства за наемане жилище на свободен наем.
Няма съмнение, че щом държавата е предоставила убежище и закрила на бежанци – те трябва да бъдат осигурявани и със жилище. Нашата гледна точка за жилищният въпрос на бежанците е социална и социално-икономическа.
Изграждането на специални селища за бездомни всъщност означава целенасочено да се създават гета за бездомни. Историята в много страни в света убедително показва, че гетният начин създава условия за трайна изолация на тези хора. Децата-бездомници също ще бъдат изолирани – остават в същата среда, ще ходят на училище в селището и не могат да общуват с останалите деца, което забавя процесът на интеграция. Това последствие ще попречи за получаване на добра професионална квалификация.
                         Никой у нас не изисква бежанците да променят религията и културните си традиции, но в бежанските селища / в частност, като пример за бездомност/ те трудно ще могат да се интегрират в социалния живот на страната, даже и когато получат българско гражданство. Разбира се, адаптацията и интеграцията са труден и продължителен процес. В големия град бежанци с ниско образование и земеделска професия могат да се конкурират на трудовия пазар. С оглед на изложеното обосноваваме едно свое предложение за по-бърза интеграция на бежанци със селскостопански професии. Смятаме, че е подходящо те да бъдат настанявани в български села с необитаем жилищен фонд и необработваеми земи.
                        Добре е в такива села да се заселват не повече от две-три бежански семейства или семейства останали без дом. Така ще се постигнат няколко цели:
- настанява се едно семейство с къща с двор и помещение за отглеждане на животни. По този начин те ще бъдат на-близо до техния предишен бит;
- предоставя им се земя за обработка, за което им се оказва известна помощ за снабдяване със земеделски инвентар. Така се решава трайно въпросът с препитанието им, като в тази работа се включват повече членове на семейството;
- създава се по-голяма възможност да общуват с българското население, тъй като в селата това общуване е по-непосредствено, отколкото в градовете;
- децата по-лесно ще се приобщят чрез контакти с други деца и ще научат примерно български език.
За постигане на комплекса от цели е необходимо да се вземат някои административни решения и осигурят финансови средства: изкупуване на пустеещ жилищен фонд и предоставянето му на бежанци, даване право за ползване необработваема земя, както и отпускане на кредити при облекчени условия. За постигане на това, ако се намери за целесъобразно трябва да се направи предложение от ДАБ пред Министерски съвет.

Социална работа с лица, пострадали от насилие
                         В началото на ХХI век, когато има значителен напредък в уреждане на международните отношения по пътя на преговорите в рамките на съвета за сигурност на ООН, насилието продължава да съпътства нашето ежедневие. Не са пожалени и защитени нито стари хора, нито деца, нито бежанци.
                      Социалната среда на насилието е много широка:
• социалните фактори - безработица, бедност, социална несигурност, дълбоко социално неравенство са неговата питателна среда;
• всесилието на богатството, което подкупва всяка власт и правосъдна система;
• възраждане философията на нетърпимост на расова и религиозна основа;
• недостиг на високи обществени идеали;
• слабата ефективност на правосъдната система;
• популяризиране на насилието от електронните медии и др.
Терминът “насилие” е събирателен. В него са включва всеки акт на посегателство срещу личността на човека - физическо, психическо, сексуално, незаконно лишаване от свобода. Експлоатацията и дискриминацията също са насилие. Могат да се направят различни класификации на насилие:
• според характера на насилието (физическо, психическо, сексуално, религиозно, дискриминация - расова, етническа, полова, трудова експлоатация и др.)
• според мястото на извършване (домашно насилие, по месторабота, в учебното заведение, на улицата, обществени заведения, транспортни средства и др.)
• според конкретния обект - отделно лице (жена, мъж, дете, стар човек); група лица (семейство, работници във фирми, пътници в транспортни средства); лица, принадлежащи към отделни етноси (цигани, кюрди, африканци и др.).
                       Насилието над деца е най-честото явление. Те са най-уязвими: от домашно насилие, на улицата и в училището от други деца, принуждаване към проституция и др. Насилието върху децата е с трайни последици и за тях, и за обществото - възпроизвежда се като норма на поведение.  Бездомните деца могат да бъдат по-често обект на насилие. При тях затова
се натрупват много рискови фактори, тъй като не познават редица особености и изисквания за ред в обществото. Нерядко тези деца са обект на насилие в собственото си семейство, в домове, в които са настанени или в училище. Борбата срещу насилието над деца, независимо кои са те и къде това става, е голям обществен проблем. За него в публичното пространство се говори главно, когато стане някакъв тежък инцидент. За съжаление институциите и медиците не са приели като свой траен приоритет създаването на обществена нетърпимост към насилие на деца. Сериозността на проблема изисква задължителна и упорита възпитателна и превъзпитателна работа.
Насилието срещу жени е на второ място по честота на извършване. У нас 70% от потърсилите медицинска помощ от насилие са жени. При тях най-честите видове са домашното и сексуално насилие. У нас домашното насилие не се третира като престъпление от общ характер и не се преследва от закона, освен ако не е на лице с тежко физическо увреждане. Все пак трябва да се признае, че семейните отношения в България претърпяха положително развитие като резултат от повишаване равнището на образованието и общата култура на населението, както и еманципацията на жените.
                    Има основание да се разглежда самостоятелно въпросът за домашното насилие върху жени в семейства на бежанци. В Програмите за социална адаптация и интеграция на бежанци задължително трябва да се включват беседи по запознаването им със положения от Конституцията на България и семейния кодекс, в които изрично се признават равните прави на представителите на двата пола. Изискванията за тяхното спазване трябва да бъдат категорични.
Един друг обект на насилие са чужденци и особено тези, които принадлежат към друга раса. Те могат да бъдат бежанци, африкански студенти и др., които легално пребивават в страната. Най-често те се нападат от т.н. скинари. Това движение, макар че не е разрешено от закона, не е обект на съдебно преследване. Имигрантите често изпадат в дискриминация и на пазара на труда, което е също форма на насилие. Има международни и национални документи за противодействие на насилието: Международната харта за правата на човека на ООН. Тя се състои от няколко документа, приети в продължение на повече от 50 години. Вторият много важен международен документ е Конвенцията на ООН за правата на детето (1989).
                    Друг основен международен документ е Женевската конвенция за бежанците на ООН (1951). Приети са и други международни документи за бежанците. С тях се разширява обхватът на проблемите, които се решават за бежанците. Има нещо много парадоксално - хора, които са напуснали своите страни заради преследване и опасност за живота си, да бъдат подлагани на преследване и насилие в демократична страна, която ги е приела.
От българските документи най-важна е Конституцията на РБ - чл.6, следвана от законите: За закрила на детето (2000), Закона за убежището и бежанците (2002) и Националната стратегия за противодействие на престъпността, приета от МС на РБ на 16.07.1998.
                    Водещ елемент в методите на работа е провеждане на групова превантивна работа като основен инструмент за противодействие на насилието, която се провежда комплексно както със социални, така и със специални мерки на правозащитните органи. Целта на провежданата работа е максимално ограничаване на факторите, пораждащи социалната среда, която обуславя възникването на насилие. Да се разшири откриването на хотели за майки и деца, пострадали от домашно насилие в повече градове на страната. Наред с телефоните на доверие следва да бъдат създадени специални кабинети за лекарска и юридическа консултация на лица, пострадали от насилие. Очакват се промени в Семейния кодекс за класифициране на домашното насилие като престъпление от общ порядък, с което ще се изравним
с европейското законодателство.
                      Необходимо е да се прилагат най-стриктно законовите положения за оказано насилие във всякакви форми върху деца. Предвид на силното негативно въздействие на излъчваните филми с насилие по всички канали и телевизионни кабели да се получи широко съгласие за значителното им ограничаване, вместо само да се променя часът в програмата на прожектирането им. Да се полуляризират и прилагат на практика цивилизовани методи за преодоляване на остри семейни и междуличностни конфликти извън залите на съда. За целта да се разкрият специални кабинети със специалисти психолози- медиатори.


Тагове:   обект,   методи,   социалната,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: polinastavreva
Категория: Технологии
Прочетен: 183094
Постинги: 41
Коментари: 29
Гласове: 76
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930