Социална работа, социална политика, ергономия на средата :: Анализ на причините за откъсване на детето от семейната ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.04.2009 10:34 - Анализ на причините за откъсване на детето от семейната среда

Автор: polinastavreva Категория: Технологии

Прочетен: 3131 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 21.10.2009 15:50

Дияна Петрова, курсов проект, спец. "Социален мениджмънт", ТУ-Варна

/Analysis over the reasons of abanding children out of thr family, Diliana Petkova, fourth year student`s report/

Когато говорим за изоставени деца обикновено разбираме деца, които живеят в специализирани институции /или така наречените домове/. Децата, растящи на улицата, също попадат в контекста на социалната проблематика. А това всъщност означава, че явлението изоставяне най-често се разглежда във връзка с риска от институционализация на децата. Затова важен е анализът на причините, водещи до откъсването на детето от естествената му среда, каквато според съвременните разбирания е семейството. Разбира се, не всяко настаняване в специализирана институция води до изоставяне на детето, но отделянето от семейството безспорно повишава риска в тази посока.

Според действащото законодателство в нашата страна под изоставено дете се разбира дете, останало без грижата и на двамата си родители поради тяхната смърт, поради това, че родителите са неизвестни или пък поради това, че са лишени от родителски права. Т.е. детето може да бъде фактически изоставено при положение, че не получава необходимите за израстването му грижи и издръжка. Анализите сочат, че основни причини за попадане на децата под закрилата на държавната агенция за закрила на детето са бедността и липсата на алтернативни социални услуги, предлагащи подкрепа на семействата на деца в неравностойно социално положение и на семейства, чиито деца имат специални нужди. От гледната точка на психологията има две основни причини за изоставянето на деца. От една страна причини могат да бъдат житейски неудачи като смърт, развод, безпаричие и други обективни и често независещи от личността на самите родители фактори. Обикновено в този случаи между децата и майката, респективно бащата, и между самите родители е съществувала силна емоционална привързаност, която води при трагични обстоятелства и събития, до емоционален и психологически срив на личността на всеки един от членовете на семейството. В тези случаи родителите често се отказват от родителските си права в полза на бъдещото отглеждане и развитие на детето. От друга страна по различни причини родителите не могат да изпълнят функцията си на семейство. Статистиката сочи, че България е на първо място в Европа по изоставянето на деца до тригодишна възраст. 2080 са новородените и децата до 3 години, които са постъпили в дом само за 2007 година. 79 от тях са починали. През 2007 шест от децата са пълни сираци, 27 са полусираци, а 1787 са деца на самотни родители. 1516 пък са деца на безработни. 1180 от децата в домовете за бебета са под една година към 2007. За същия период само 13 деца са били настанени в приемни семейства. От началото на 2009 са изоставени 200 български деца. 9000 живеят в социални домове, като 3000 от тях са на възраст до три години. Родителите на близо 70% от изоставените бебета не посещават изобщо децата си, а 20 % ходят в дома веднъж седмично. Всяка година в домовете за социални грижи за деца умират от 50 до 60 бебета, повечето с тежки увреждания. Неосиновените деца прекарват в домовете 14 години. На изхода те се оказват неприспособими към живота навън. Оттук започва тяхната нова трагедия. Изходът от една институция най-често се оказва вход към друга. В търсене на причините за тези явления и в стремежа за формиране на превенциални мерки се оказва, че рисковите фактори трябва да се търсят още на ниво родилен дом. Това би могло да подпомогне навременното откриване на увреждания. Но институционализирането се оказва единствена възможност за детето когато то е жертва на домашно насилие. За съжаление това е една от най-трудните сфери за работа, защото идентификацията на домашното насилие е изключително трудно, липсват мерки и механизми за посредничество между детето и правораздаващите органи. Основната разлика между децата, отглеждани в семейна среда, и тези, живеещи в институции, е в създадената основна житейска установка – за първите това е сигурността, а за вторите - материалното оцеляване. От първите си мигове децата, отглеждани в семейство, започват да се идентифицират с това семейство, осъзнавайки любовта като основен обвързващ елемент. Това е нещото, което която и да е институция, с каквито и ресурси да разполага не може да постигне. Затова Законът за закрила на детето принципно стеснява входа към специализираните институции за деца и търси алтернативни условия за осигуряване правото на всяко дете да расте в семейна среда. Политиката на превенция принципно отрича широко разпространените мерки от наказания спрямо децата с отклоняващо се поведение, децата, преживели насилие, просия, бягства от специализирани институции. Създаването на Държавната агенция за закрила на детето цели да създаде в партньорство с останалите правителствени институции и неправителствени организации условия за развитието на алтернативни форми на грижа, чиято цел е да гарантират правото на детето да расте в семейна среда. В центъра на търсенията е подкрепата на семейството. Особено внимание се отделя на децата със специални нужди, защото при тях рискът от изоставяне е най-голям. Акцентът се поставя не върху потребностите на институциите, а върху потребностите на самото дете. Привеждането на българското законодателство в съответствие с принцитите на Конвенцията на ООН за правата на детето развива алтернативните грижи за децата и услугите за техните семейства, акцентира върху превенцията на изоставянето, а при младежите, напускащи поради навършване на законовата възраст съответните институции, осигурява подкрепа в подготовката им за самостоятелен живот и социална интеграция. С проекта „Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България”, финансиран от Световната банка с участие на българското правителство, с бенецифиент на заема Министерството на труда и социалната политика, се цели да се подпомогнат децата от семейства в неравностойно социално положение. Особено внимание е отделено на децата от етническите общности, особено ромската – подготовката им за училище, повишаване на образователното им равнище и тяхната социализация. Тези групи, наред с многодетните семейства, родители с увреждания, самотни родители, са засегнати най-силно от социално-икономическите условия в страната – безработица, ниски доходи, социална изолация, лош психологически климат. Изграждането на звено „Майка и бебе” е възможност за превенция още в родилното и предродилно отделение. За да бъде настанена една майка в звеното, освен желанието да запаази детето си трябва да отговаря и на няколко основни критерии – да бъде на възраст до 25 години, да има проблеми или прекъсната връзка с бащата на детето или собственото си семейство, да няма други деца, настанени в специализирана институция, да е в последните месеци на бременността, да има нужда от подслон. Какъвто и да е изходът от престоя на майката в Звеното „Майка и бебе” това би помогнало да се прекрати порочната практика да се настаняват деца в институциите на Министерството на здравеопазването за временно отглеждане, след което те преминават през цялата система на държавна грижа и не могат да бъдат осиновени поради липсата на декларация за осиновяване от майката. От друга страна не бива да се забравя, че проблемът с изоставянето на децата засяга правата не само на майката, но и на бащата. В днешно време не бива да се пренебрегва правото да децата да узнаят произхода си. Според Парламентарната асамблея към Съвета на Европа правото на човек да знае какъв е произходът му е фундаментално човешко право и е критично за развитието на детето незачитането на тази особеност. Затова Асамблеята призовава държавите-членки да поставят в центъра на семейните си политики един неприкосновен и отличителен принцип – националната неприкосновеност. Тя изисква проактивна политика за превенция на изоставянето на новородени, която да забранява всякакво подстрекаване или натиск, които се оказват върху майките от медицинския и парамедицинския персонал или правителствените структури да изоставят децата си, да възпрепятства подхвърлянето на бебетата при изоставяне, което създава риск за живота им, като се предприемат подходящи мерки за улесняване достъпа до болнични заведения, да се осъществява превенция на ранната и нежелана бременност чрез предоставянето на информация и сексуална култура за момичетата и момчетата, особено в училищата, да съдейства за основаването и развиването на центрове за грижа и временно пребиваване за майки и техните деца. Особено внимание се обръща на настояването майките да разкриват своята самоличност, но в същото време трябва да се въведат и възможности за поверително раждане под закрила. Децата не бива да бъдат лишавани от правото да знаят какъв е техният произход и би трябвало да могат да се възползват от това свое право още преди да са навършили пълнолетие. Всяко дете задължително се регистрира при раждане и това трябва да бъде освободено от всякакви такси. Не бива нито едно дете без причина да бъде в ситуация на опасност, ако има условия за образование, здраве и общо социално развитие. Провалът в това отношение би бил позорен за конкретната страна от гледна точка на членството й в Съвета на Европа. У нас в изпълнение на тези директиви особено активно в последните години се отстоява позицията за деинституционализация на изоставени деца и се дава приоритет на предоставянето на алтернативни и семеен тип грижи за деца. Уважението към правата на детето и по-конкретно на правото да живее със семейството си се счита за основно. Когато осиновяването е единствена реална възможност деца, изоставени от родителите си да намерят семейна среда, се прави изключително прецизна предварителна преценка на кандидат-осиновителите и се обръща особено внимание на предосиновителния период. Изхожда се от идеята, че се търси семейство за детето, а не дете за семейството Законово с приемането на Закона за закрила на детето и със създаването на отдели за закрила на детето се регламентира и се предприема практическа дейност за запазване правата на децата, за гарантиране на бъдещото им развитие като граждани на България.

Нагоре

Тагове: Деца в риск,