Прочетен: 7818 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.10.2011 12:52
І. Същност на социалната работа с деца и семейства
1. Въведение
Развитието на съвременното общество зависи от наслагването на исторически, икономически и личностни реалности. България е обект на социални експерименти от Освобождението си до днес. Обществото ни е извършвало какви ли не интелектуални подскоци само и само да мотивира държавността си, при това най-успешно от всички други древни народи в Европа до днес. Българското общество експериментира с политиката, икономиката, експериментира с организацията и структурирането си, експериментира с нагласите си към война и пацифизъм, експериментира с границите на възприемане и търпение на обикновената личност - пионката в голямата игра на «Не се сърди човече», от която би трябвало да не зависи нищо.
Обществото ни, подведено от широко приложения в света и сериозно изследвания подход за създаване на паралелни на семейството структури, затъва все повече в деперсонализирането на социалната работа. По европейски програми и проекти в последните няколко години се създадоха всевъзможни центрове за семейна подкрепа и консултиране, които пишат и печелят проекти, провеждат активности, участват в обществени обсъждания, съветват и насочват политиката, свързана със социлните дейности на обществото.
Българската социална политика, подведена от европеските си парньорства привзема външен опит и го прилага готов на полето на българската действителност. Икономическите интереси, разбира се, предхождат социалните политики и стратегии. Вливането и нарастването на благосъстояние на личностите-единици, предхожда формирането на социални стратегии за растеж. А на всички е ясно, че на корабовладелеца ще му трябва квалифицирана работна ръка, за да строи кораби. Ако няма инженери /които по своята същност са продукт на социалната политика, в това число образованието и здравеопазването/, няма кой да построи корабите.
В този ред на мисли постявам пред вас убеждението си, че социалната политика /със своите дейности и работа на терен/ би трябвало да предхожда икономическите цели. По същата логика е много по-лесно и евтино да се повиши благосъстоянието на едно семейство, отколокото да се създадат паралелни негови структури със същите, но неестествени функции. Социалната работа с деца и семейства би трябвало да се основава на целите за повишаване благосъстоянието на децата и семейството в частност. Функциите на социалния работник би трябвало да са подпомагащи и манторски по отношение на позитивното развитие на семейството. Икономическата политика би трябвало да се съсредоточи в създаване на ефикасни методи за заестост и реализация на отделния човек. Семейството би трябвало да бъде стимулирано да се развива като такова, а не да се улеснява по всевъзможни начини да изоставя децата си.
2. Категории социална работа със семейството, прилагани в България
Анализът на литературните публикации показва три най-общи категории социална работа със семейството:
А) програми за социално подпомагане
Центрирани са върху семейството и носят следните характеристики:
- услуги, оказани на семейството като цяло и в контекста на семейните ценности и култура, предназначени за семейства в риск;
- ограничени в продължителност до 6 мес.;
- за развитие на съсредоточени върху клиента отношения между семейството и социалните работници;
- насочени към потребностите на семейството, вкл. кризисни интервенции, конкретна помощ, консултиране, тренинг на умения, защита;
Ограниченията, които с годините са констатирани са : оказване на помощ само в един, конкретно регламентиран сегмент. Не преодоляват социоикономическите фактори и не осигуряват дългосрочна помощ и/или специализирана подкрепа в дългосрочен план; особено неподходящи при високо ниво на бедност и маргиналност /т.е. приложени при заплаха за нарушаване на физическия статус на клиента/. Такива програми в момента у нас се развиват от Агенцията за закрила на детето и общинските отделите за закрила на детето, от Агенциията за социално подпомагане и общинските дирекции за социално подпомагане, Агенцията по заетостта и дирекциите „Бюро по труда”.
Б) Програми за семеен разпад
Те са насочени към предотвратяване, ако е възможно, и решаване на трудности станали вече сериозни или при разрешаване на кризи; развива се паралелна на семейството институционализация – от кризисни центрове, до социално-учебно-професионални центрове и институции за отглеждане и възпитание на деца и възрастни със здравословни проблеми и увреждания. Намесата на НПО е силно застъпена, като част от самите нестопански организации и програмите, които те развиват се финансират частично или изцяло от общините.
В) Програми за паралелно родителстване
Представляват включване на пълнолетни граждани в отглеждането на деца като вариант за предотвартяване на институционализацията. Осиноваванията също влезат в този род програми в частта си за обучение на осиновители и посещението на консултации със специалисти след фактическото осиновяване.
3. Функции на социалния работник, които би трябвало да се следват при работа със семейството.
Социалният работник и семейството трябва да формират съдружие, а не подчинено-ръководна система от взаимодействия. Семейството е партньор в интервенцията, в която са актьори от собствено име. Затова социалният работник не носи пълна отговорност за успеха на интервенцията, социалният работник е персонализиран. За да работи със семейството, социалният работник трябва да извърши:
А) диагностика на проблема, процесите на комуникация между членовете, да установи моделите на поведение, нормите и правилата на общуване, семейните роли;
Б) планиране целите, стратегиите и успеха, ресурсите, учебните и поведенчески умения, подлежащи на промяна;
В) посредничество между членовете на семейството, насърчаване сами да стигнат до разрешаване на проблема; съветване на родителите по отношение на педагогическите им знания и умения;
Г) подпомагане и подкрепа при изпълнение на семейните роли от членовете на семейството и при разрешаване на семейни кон фликти; посредничество между семейството и други специалисти и институции.
В много от случаите в българската практика на деперсонализацията на семейството от една страна и на социалния работник от друга, се изисква от регламентите за извършване на социална работа, посочени в заноковите и подзаконовите нормативни актове. Създава се т.н. „конвейр”, който изглежда евтин, но е твърде неефикасен по отношение на устойчивостта на постигнатите положителни промени индивидуално за клиента /семейство, личност/. Разбира се, не твърдя, че законът не трябва да се прилага еднакво за всички, напротив. Но в крайна сметка държавата и институциите, изпълняващи социалната политика, би трябвало да имат интерес социалните проблеми в семейството да се решават устойчиво, за да не се харчат отново средства.
Всъщност съществуването на социален дисбаланс поддържа социалната администрация с дейностите й по допускане на личността и семейството до социална помощ и подкрепа.
4. Видове интервенции на социалния работник
Професионалните интервенции се дефинират като съглашение или преговори между клиента и професионалиста. Теоретично могат да се делят на шест категории:
А) помощ, асистенция (най-често) - клиентът заема низшестоящо положение, професионалистът е отговорен за решаването на проблемите на клиента
Б) консултация - среща с експерти, които, поради своята възраст, опит и/или обучение, съветват хората преди да бъде прието решение;
В) терапия - приспособяване към лична или семейна криза
Г) оценка - експертиза, при която отношенията между клиент и професионалист са допълнителни;
Д) контрол - напомняне на обстоятелство, от което се страхува клиента;
Е) информация - насочване към повишаване на информираността и квалификацията.
Контекстът на интервенцията е определен от нуждите на сем ейството и възможностите на професионалиста. Спецификата на интервенционите стратегии се определя от категорията на семейството – обект на социална работа.
5. Типология на семействата, според взаимоотношенията им със социалните служби
Като най-проблемни се очертават: бедни семейства, семейства с възрастни и стареещи родители, семейства със злоупотреба с деца, семейства на цигани, семейства с медицински проблеми, семейства в развод и реконструкция. Съществуват няколко типологии, които, разбира се не могат да изчерпат индивидуалният случай. Предлагам следната типология, която използва етикети, но добре описва общите симптоми на семейния живот.
А) Семейства „аутсайдери” - не допускат проблеми, не чувстват потребност да се обръщат към социалните служби за помощ. Вероятно винаги са живели в бедност и имат тенденция да игнорират риска. Семейства, които имат проблеми, но не се съгласяват с предлаганите им стандартни решения. В резултат са извън системата за социална защита.
Б) „Подчинени” семейства – опитват се да намерят помощ от социалните служби, но в крайна сметка решават да се справят с проблемите самостоятелно, активизирайки неофициалните социални мрежи. Не са настойчиви в търсенето на формални решения.
В) „Упорити” семейства - търсят изгодното да тях решение от служба в служба, чукат от врата на врата.
Г) „Свръхнуждаещи” се семейства – търсят помощ при всеки възможен повод и от служби, които често нямат необходимата компетентност.
Д) „Балансирани” семейства – обръщат се към службите само при допустими проблеми; при криза, временно; напускат системата при индикации за решение на проблема.
Е) „Неблагоразумни” семейства – социалната помощ е последното възможно убежище. Проблемите се развиват и често стават нерешими. Страх от стигматизация, и отхвърляне в очите на обществото или близкия социален кръг. Склонни са да крият до последно, когато вече етрудно да се реши устойчиво проблема.
Ж) Игнорирани семейства – живеят с проблеми и лишения, но не получават помощ, тъй като не отговарят на стандартните изисквания за достъп до социална помощ и подкрепа.