Поглеждала ли си в очите зимата,
когато се е смушила във нищото,
приличаща до болка на любимата,
разровила загаснало огнище?
Не си ли я усетила как прашна е,
изпита, недоволна и намръщена,
опитва се да бъде зла и страшна,
ала е като детски спомен недовършена,
студено й е, крие се в мечтите ти,
опитва да се сгрее с твоя пламък,
и нежно драска с пръсти по косите ти,
промъква се без дрехи в твоя замък,
напъхвва се неканена в леглото ти,
поискала да бъде с някой близка?
Не си ли я допускала в доброто си
и в него тя щастлива да се плиска?...
|