Темата от архива:

Жертвите на насилие през годините 

Брой 21                                                  

11 - 17 юни 2010 г.

 

---

 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

 

 

 

 

Светлин Симеонов

 

С началника на отдел "Закрила на детето" в община Плевен разговаряме за насилието в семейството и извън него, за причините, принуждаващи майки да изоставят рожбите си, за отговорностите и дейността на институциите и гражданското общество. През последните три години броят на настанените в социални домове деца намалява, твърди Светлин Симеонов.

 

Закрилата на децата е обща грижа на цялото общество

 

Светлин Симеонов е роден в село Долни Луковит през 1966 година. Завършва висше образование, специалност "Социално дело". Веднага след завършване на висшето си образование през 1992 г. започва работа в дирекция "Социално подпомагане" в Плевен, първоначално като социален работник, след това началник отдел "Социално подпомагане", а от 2001 г. е началник отдел "Закрила на детето".

Интервю на Поля ТОМОВА

- Г-н Симеонов, защо се насочихте към професията на социалния работник?

- Това е една професия, която съчетава в себе си много професии. Насочена е към оказване на подкрепа и помощ на хора в неравностойно положение. По същество е една благородна професия и това ме мотивира да започна работа в такава институция.

- Не е ли малко неблагодарна вашата професия и има ли интерес към нея от младите хора?

- От няколко години в отдела "Закрила на детето", а и в дирекцията като цяло идват много стажанти. С всяка изминала година броят на тези студенти се увеличава. Още повече се увеличава и броят на висшите учебни заведения, които предлагат такива специалности, за разлика от преди 17 години, когато аз започнах работа. Така че интерес към тази професия има. И не мисля, че е неблагодарна, напротив, когато помагаш на хора, особено на такива в тежко положение, работата ти не може да е неблагодарна.

- Много хора не знаят какво точно правят отделите "Закрила на детето". Можете ли да им обясните накратко?

- Към всяка дирекция "Социално подпомагане" има отдел "Закрила на детето". Тези отдели изпълняват практическата работа по закрила на детето на територията на съответната община. Нашият отдел има десет служители и обслужва общините Плевен и Пордим.

- И какво правите?

- Правим проверки по жалби и сигнали на граждани, даваме предписания, когато се констатира, че са нарушени правата на децата. Прилагаме законовите мерки за закрила на деца. Във всяко съдебно или административно производство, в което се засягат правата на детето, участваме пряко - например при изслушване на децата в съдебната зала, след което даваме становище за защита на техните интереси. Правим оценка на кандидат-осиновителите и даваме становище. Насочваме децата и семействата към консултиране, правим искания до съда за лишаване от родителски права и сме страна по вече заведени производства. Освен това поддържаме регистрите на децата в институции, на тези, които са под полицейска закрила и т. н.

- Вярно ли е, че нараства застрашително броят на изоставените в институциите деца?

- Аз мога да говоря за нашата община, защото за всяка една община трябва да се преценяват нещата. Каква е картината за община Плевен? За последните три години броят на настанените в институции деца намалява. За 2007 г. броят на тези деца е бил 107. През 2008-а са били 79, а през 2009 г. децата са вече 67. Въпреки че броят на настанени деца намалява, той все още е голям. В тази връзка през февруари тази година беше приета национална стратегия - "Визия за деинституционализация на децата в Р България". Това означава извеждането на децата от институции и преминаване към отглеждането им в семейна или близка до семейната среда. Този процес може да осъществи чрез развитието на социални услуги в общността и развитието на приемната грижа.

- Ще стигнем и до приемната грижа. В условията на финансова криза, възможен ли този процес - извеждането на децата от домовете...

- Средствата за този процес ще се черпят от европейски програми. В тази връзка има и промяна в Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане, според която е вменено на областните управители да изготвят регионални стратегии за развитието на социалните услуги и този процес стартира. Стратегията ще бъде предшествена от един анализ, картина за всяка една община. И тази картина трябва да даде отговор коя община от какви конкретни социални услуги има нужда. До 25 юни тези анализи трябва да са готови, за да се планират социалните услуги във всяка община в страната.

- Как работите с майките, за да им попречите да изоставят децата си?

- Още през 2004 година изготвихме един механизъм за взаимодействие между отделите "Закрила на детето", родилното отделение и детската клиника. Това продължава и досега. Социален работник оказва подкрепа още в родилното отделение на майка, която желае да изостави детето си. Медицинският персонал е първият, който научава, че една майка иска да изостави детето си. Те ни сигнализират и заедно с тях консултираме майките. Ако пък майката не е мотивирана да се грижи за детето, проучваме възможността то да бъде настанено при роднини или близки. А ако са изчерпани вече всички възможности за настаняване в семейна среда, се стига до наставяне в институция. Искам да кажа, че броят на изоставените още в родилното отделение деца е сравнително постоянен през годините. За 2007 г. те са 37, през 2008-а - 39, и 2009-а - 28 деца.

- Финансови ли са причините една майка да изостави детето си още в родилното отделение?

- В повечето случаи - да. В останалите - нисък родителски капацитет на майките.

- Какво означава това?

- Липса на отговорност към детето.

- Може ли да се каже, че определена етническа група изоставя децата си в повечето от случаите?

- Да, за съжаление това е така. Почти 90 процента от изоставените деца още в родилното са на майки от ромския етнос. Това в болшинството случаи са самотни майки, такива с ниско или почти никакво образование, самите те имат многодетни семейства, без работа, без доходи...

- Промените в законодателството улесниха ли осиновяванията?

- Да, последните промени намалиха срока за попадане на едно дете в регистъра за осиновяване. Тези промени станаха и сигнал към самите биологични родители, че техните деца не могат постоянно да бъдат отглеждани в институции. И терминът "дете на институциите" плавно ще започне да отмира. На майките им е ясно, че в срок от шест месеца от постъпване на детето в институция те трябва да се мобилизират и да преодолеят причините, довели до изоставянето. В противен случай, ако няма възможност детето да бъде настанено в близки и роднини, то се вписва в регистъра за осиновяване и осиновяването вече се извършва без съгласието на майката. По този начин се намалява и престоят на децата в домовете, тъй като те се вписват в регистъра на по-малка възраст и става възможно по-рано да намерят ново семейство. Така че вече изоставените в институции деца имат по-голям шанс.

- Проблем ли е за държавата изоставянето на децата?

- Проблем е, защото тези деца растат в институция и в един момент стават пълнолетни граждани. Рано или късно трябва да излязат от домовете. Неполучавайки качествена грижа обаче, те не могат да станат пълноценни граждани или по-трудно стават такива.

- Има ли кандидати за приемни родители?

- Това е дълъг процес. В нашата община от 1 март т. г. стартира информационна кампания за набиране на приемни семейства, която ще продължи до октомври. Кампанията стартира по проект "Изграждане на център за настаняване от семеен тип". Има проявен интерес от 12 кандидат-родители, хората са в процес на подготовка на документите. Едно от семействата вече подаде документи и в момента тече оценяването му. След настаняването на деца в такива семейства, родителите ще могат да разчитат на подкрепа от нашите експерти - психологическа, педагогическа помощ...

- Има ли домове в Плевенско, които предстои да бъдат закрити скоро?

- Не, както казах, в перспектива се предвижда да бъдат закрити всички домове в страната. Приоритет в следващите три години е извеждане на децата с увреждания и закриването на тези домове. Децата ще бъдат настанявани или в къщи от семеен тип, или при близки и роднини, или в приемни семейства.

- Колко са случаите от последната година на насилие над деца и какво предприема отделът ви?

- За последната една година са регистрирани 13 случая на насилие над деца - физическо, сексуална експлоатация и пренебрегване. В три от случаите физическото насилие е извършено в семейството, родителите вече са лишени от родителски права, децата са настанени в специализирана институция. По отношение на другите деца е извършено пренебрегване, или неглижиране, това са сравнително малки деца. Те също са настанени в институция. В случая с дете - обект на сексуална есплоатация, става дума за 15-годишно момиче. Имаше риск то да стане жертва на вътрешен трафик. Случаят е станал извън семейството и срещу този, който е принуждавал девойката да проституира, вече е заведено дознание. Момичето беше настанено в кризисен център, с цел да се възстанови от травмата. След този престой с детето и майката ще продължим да работим. Деца, претъпели насилие, се настаняват в кризисни центрове, в семейства на роднини и близки и институции. Тук искам да обърна внимание и на един друг вид насилие, за който родителите в много случаи не си дават сметка. Насилие над детето са и скандалите, и побоищата между възрастните, когато то е свидетел на такива. Това е емоционално насилие над децата и вече имаме такива случаи. Ако едно дете вижда как проблемите в семейството се решават с насилие, то повтаря този модел. Лошото е, че много често родителите не осъзнават какво причиняват на тези деца. Вече пет такива деца сме насочили към социална услуга, за да преодолеят стреса от преживяно такова насилие.

- Обществото по-чувствително ли е към проявите на насилие над деца?

- Особено през тази година зачестиха подадените сигнали за насилие над деца. За миналата година са 13 случая, а сега, само за половин година, тези сигнали са толкова. Има чувствителност в обществото и до голяма степен това е и благодарение на медиите. И още нещо - насилниците нямат социална група, нямат профил. Потърпевшите деца в повечето случаи са от т. нар. "нормални семейства", има и семейства с висок социален статус, а има и случаи на насилие извън семейството.

- С кои институции си партнирате?

- Социалните служби са задължени да работят и с полицията, и с прокуратурата, и с неправителствени организации. Нашата работа е невъзможна без тях. Закрилата на деца е общ ангажимент и то не само на тези институции, а и на цялото общество.

- Три неща, които искате да се променят в социалната система на България?

- Аз като специалист искам да има повече развити социални услуги за деца, повече приемни семейства и по-малко деца в институциите.

Материалът е от архива на BG Север